Настоящият преглед бе възложен от УНИЦЕФ-България с цел да се използва за изготвяне на препоръки относно разработения от българското правителство План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” (по-надолу наричани съответно Планът за действие и Визията), както за непосредствения период до края на 2015 г., така и за средносрочния период 2015-2020 г. Над 125 души бяха консултирани по време на провеждането на прегледа, които допринесоха за констатациите, заключенията и препоръките, представени в настоящия доклад. Този преглед не представлява оценка на изпълнението на Плана за действие към настоящия момент, а по-скоро има за цел да се установи актуалното състояние и да се засили изпълнението на Визията занапред.

 1.  Напредък към настоящия момент – преглед на ситуацията през април/май 2014 г.

Намаляването на броя на децата в институционална грижа се е ускорило и броят на децата, които се настаняват в алтернативна грижа в общността от семеен тип или в приемна грижа се е увеличил.

Броят на децата в институционална грижа намалява и по-специално делът на децата в ДМСГД е намалял от 0,78% от всички деца на възраст 0-3 години в края на 2009 г. до 0,43% в края на 2013 г. Общият брой деца във всички видове институционална грижа в края на  2013 г. е 3113 или 0.25% от детското население на възраст 0-17 г.

Броят на децата в други видове формална грижа, ЦНСТ и по-специално в приемна грижа се е увеличил. В края на 2011 г. има 841 деца в приемна грижа, а в края на 2013 г. в приемна грижа са настанени 1943 деца. Само през 2013 г. са одобрени над 1000 нови приемни родители.

Общият брой деца във формална грижа е останал непроменен

Броят на децата във формална грижа като цяло не е намалял, всъщност в края 2013 г. има малко повече деца във формална грижа – 519 деца на 100 000 деца на възраст 0-17 г., отколкото в края на 2011 г. Броят им почти би се удвоил, ако се добави и броят на децата, настанени в семейство на близки и роднини.

 Системата за подкрепа на семейството и услуги в общността се развива на територията на цялата страна

В процес на изграждане са малки резидентни звена в общността – центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Към момента на прегледа 103 деца са преместени, като е планирано до октомври 2014 г. около 1400 деца и млади хора с увреждания да бъдат преместени в тези нови центрове от институциите за деца с увреждания и от ДМСГД, след дълъг процес на планиране въз основа на проведени индивидуални оценки и конференции по случай за всяко дете и млад човек.

Предвиденият брой места в услуги в общността (резидентни и нерезидентни) на 100 000 деца, които са на разположение за децата и семействата е различен в различните области. Планирането е правено въз основа главно на индивидуалните оценки на децата в институционална грижа. Направени са областни оценки и планове за развитие на социалните услуги, но в националния процес на планиране те са използвани в по-малка степен.

Пилотното закриване на осем ДМСГД скоро ще приключи

Във всичките осем пилотни области е намалял броят на децата, настанявани в ДМСГД от родилните отделения и се увеличил броят на децата, които напускат ДМСГД. В края на 2013 г. в осемте пилотни ДМСГД са останали само 90 деца, в сравнение с 342 деца в края на 2011 г. 56% от децата, които напускат осемте пилотни ДМСГД са излезли от системата за формална грижа, а 39% са преместени в други видове формална грижа, главно приемна грижа. 88 от 90-те деца, които са останали в края на 2013 г. са с увреждания. Делът на децата с увреждания в ДМСГД леко се е увеличил през 2013 г.

Броят на децата с увреждания в ДМСГД във всяка област варира в широки граници и това трябва да бъде взето предвид, когато се планира преструктурирането и закриването на останалите 20 ДМСГД в следващия План за действие.

Изглежда много деца, които не са влезли в осемте пилотни ДМСГД през 2012 и 2013 г. са получили ефективна подкрепа да останат в семействата си, но наличните данни не потвърждават убедително това, тъй като общият брой деца във формална грижа е останал без промяна. За целите на мониторинга са необходими данни, които да бъдат представени в разбивка по възраст и по област, за да се получат убедителни доказателства, че превенцията на влизането във формална грижа като цяло е ефективна.

Изготвени са областни анализи и стратегии за развитието на социалните услуги, но те не са използвани за вземането на решения на национално равнище; обучението и изграждането на капацитета на социалните работници е проведено по план, но е необходимо още обучение

Процесът на вземане на решения на национално равнище по отношение на деинституционализацията, и по-специално за децата с увреждания е водещ при предвиждането на потребностите и планирането на услугите към настоящия момент, а областните стратегии в известна степен са останали встрани. Те обаче имат потенциал да бъдат използвани по-пълноценно.

Предприети са някои стъпки за изграждане на професионалния капацитет на социалните работници и останалия ключов персонал, като напр. обгрижващи лица в ЦНСТ, специализирани приемни родители и помощен персонал за услугите в общността, които са от решаващо значение за изпълнението на главната цел на Визията през периода до настоящия момент, а до октомври 2014 г. е планирано обучените социални работници да са над 2100. Необходима е по-дългосрочна визия и по-систематичен подход, за да се гарантира, че планирането на работната сила за системата за грижа децата може да отговори на сегашното напрежение, което създава процесът на деинституционализация и на предизвикателствата на променената система в следващите месеци и години.

Като цяло изглежда, че Планът за действие реализира подобряване на благосъстоянието на децата и ще продължи да води в този посока.

Без пълна оценка, направена с участието на заинтересованите страни, не е възможно да се прецени дали подобряването на благосъстоянието на децата е постигнато благодарение на изпълнението на Плана за действие до настоящия момент, но въз основа на наличните за целите на настоящия преглед свидетелства могат да се посочат следните наблюдения:

• физическото преместване на децата от изолацията, която е типична за повечето институции за деца с увреждания, в ЦНСТ в общността има потенциала да донесе големи ползи, които евентуално ще подобрят благосъстоянието на децата; разбираемо е, че тези ползи няма да станат очевидни незабавно, тъй като процесът на деинституционализация трябва да се осъществи и в самото дете, също както и процесът на пълноценно вграждане на ЦНСП в структурата на местната общност – и за двата процеса може да е необходимо доста време.
• изглежда е положена основата на система на приемна грижа, която е достъпна за повече деца, отколкото преди изпълнението на Плана за действие; тя може да има нужда от консолидация и прецизиране, но ползите от приемната грижа, особено за малките деца са добре документирани. 

 2.  Заключения

Силни страни, върху които може да се надгражда

Визия с ясен фокус и с категоричен политически ангажимент от страна на държавата. Подкрепа и активен ангажимент за изпълнение на Визията от широк кръг заинтересовани страни, включително ЕС, НПО, професионалната и академична общност и много областни и общински власти.

Формиране на основата за вземане на решения чрез професионални и подробни индивидуални оценки на потребностите на децата в институционална грижа, конференции по случай и редовни прегледи.

 Успешен „контрол на входа” за превенция на влизането на деца в ДМСГД.

Създаване на инфраструктура и подготовка на работна сила за услугите в общността (както резидентни и нерезидентни).

Областни анализи и областни стратегии за развитието на социалните услуги, които осигуряват прогноза за потребността от услуги и могат да бъдат използвани за планиране и мониторинг.

 Предизвикателства

Услугите за превенция и подкрепа на семейството трябва да бъдат подсилени, с цел да идентифицират и работят за преодоляване на първопричините за разделянето на децата от семейството им.

Медицинският модел на увреждането, който ограничава ефективността на подкрепящите услуги за деца с увреждания и техните семейства. Услугите в общността за деца с увреждания са по-скоро отделени, паралелни услуги, отколкото услуги, приобщаващи децата с увреждания в масовите детски градини, училища, социални, здравни и други услуги в общността. Опасността децата с множествени увреждания да бъдат оставени в една система за медикализирана резидентна грижа. На услугите за ранна интервенция се гледа главно като на услуги за майчино и детско здраве, отколкото като на мултидисциплинарни услуги, които трябва да се фокусират върху ранното детско развитие.

Непосредствената и спешна потребност да се подкрепи преместването на голям брой деца от институционална грижа в ЦНСТ в общността през 2014 г. – персоналът се нуждае от обучение и подкрепа, за да може да управлява процеса на деинституционализация ефективно и да минимизира рисковете.

Данните за мониторинг са фрагментирани и ключовите индикатори не са насочени към цялата система, а само към някои части от системата за формална грижа. Възможно е Планът за действие да е съдържал неточни допускания за прогнозираните потребности от услуги,  те трябва да бъдат преразгледани, а планирането коригирано като се използват актуалните данни на общинско, областно и национално равнище.

3.  Препоръки

1.  Да се завърши започнатият процес на деинституционализация и да се продължи през следващия период със затварянето на останалите 20 ДМСГД, 74 ДДЛРГ и всичките 24 ДДУИ и да се коригират стратегическите цели така, че да включат реформата на цялата система с акцент върху превенцията на разделянето на децата от техните семейства и влизането във формална грижа. Използване на принципите на „необходимост и уместност” от Насоките на ООН за алтернативна грижа за деца, които да подкрепят коригирания План за действие за периода 2015-2020 г. Възможна структура на коригирания план, съобразен със стратегическата рамка на Визията е разработен в настоящия доклад, включително предложения за 3 стратегически цели и примери за индикатори и дейности.

2.  Разработване на политика за хората с увреждания, заедно с тях, която е насочена към целия жизнен цикъл, поставя си амбициозни цели за децата с увреждания и въвежда в законодателството разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания; основава се на холистичното разбиране на увреждането, съгласно Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето – за деца и младежи (ICF-CY). Гарантиране на приобщаващ подход към достъпа до масово образование, заетост, жилищно настаняване и други услуги в общността и с фокус върху максималното развитие на функционалността чрез достъп до най-новите постижения в техническите помощни средства. Гарантиране, че работната сила, която работи с децата с увреждания и техните семейства и обгрижващи лица споделя разбирането за увреждането, заложено в ICF-CY.

3.  Преразглеждане на допусканията в планирането, разбиране на причините за разделянето на семейството и изграждане на реакция, основана на общинските и областните анализи и стратегии, включително дългосрочни стратегии за развитие на работната сила и пазара на социални грижи

4.  Създаване на система за наблюдение с единна база данни от всички подразделения на МТСП, МЗ и МОН, с разбивки по област, възраст, увреждане, пол и етнически произход. Данните трябва да бъдат агрегирани, започвайки от равнище община, през областно равнище до национално равнище.

5.  Управленските структури за изпълнение на Плана за действие трябва да се основават на главната цел и стратегическите цели и на обща отговорност за постигане на ключовите междинни резултати, споделяни от различните секторни управленски екипи на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и Министерството на финансите, със съответния принос на областните и общинските власти и НПО.

6. Разработване и изпълнение на дългосрочна стратегия за развитие на работната сила за социалните работници и работещите в системата на социални грижи, работещите в общността и специалистите за работа с хората с увреждания, която е свързана с циклите на планиране за конкретните цели на Плана за действие, общинските и областни планове за развитие на услугите и приоритетите на политиката.

Джоана Роджърс                                                                          София, 20 юни 2014 г.

Консултантска група за ЦИЕ/ ОНД – Партньорство за всяко дете